Facebook
Twitter
Google+

Какво представлява водородната клетка?

Дата: 2015-01-21

Водородна клетка или както е популярен в България - водороден генератор, се използва за производството на газ.  Тази клетка е допълнително гориво, успешно ускоряващо процеса на изгаряне на гориво-въздушната смес намираща се в цилиндрите на двигателите.  Положителният резултат е доброто изгаряне и  повишаване на мощността на двигателя, като предлага  икономия на гориво.  HHO генератора е насочен за всякакъв вид двигатели с вътрешно горене/ДВГ/, които са задължително  работещи с дизел, метан, бензин или пропан-бутан или. Тези  hho generatorстават все по популярни и търсени. При процеса на горенето се развива температура от около  6000 градуса и по този начин се стига до  възпламеняване  и на  основното гориво. Получава се по - добро  изгаряне на гориво-въздушната смес, а от там и  намаляване на разхода на гориво, като се  повишава мощността на двигателя и пробега между 2  смени на маслото. Вие искате ли да намалите харча на горивото си?

Технологиите не спират да се развиват и да предоставят едно удобство и облекчение. С различните техники и мечтите да се  направи кола, която се движи с гориво от вода или  водородни клетки, иновативните добавки  към автомобила имат  различен принцип на действие от общоприетия. Двигателите с генератор hhoсе развиват постоянно. Днес има създаден  100% водородни возила. Но не спира да се работи върху технологията да  се повиши коефициентът на полезното действие на двигателя, който е  с вътрешно горене. Независимо дали става дума за двигател, който е бензинов,  дизелов  или бил той на природен газ.

Как се образува водородната клетка?

Водородът в клетката се образува по определена химична формула, която е известна. Формулата представлява:  разлагане на водата Н2О на 2 молекули водород и 1 кислород. От тях се получава йонизиран газ ННО, който е продукт от работата на тези известни вече  водородни клетки. Точно те са главният  генератор на водорода чрез електрохимични процеси. Има и  метални плочки от неръждаема стомана.  Полученият газ, който носи името и Браунов газ се добавя към основното гориво. Ефекта е -  ускоряване на  изгарянето на гориво-въздушната смес в цилиндрите на мотора. След направено проучване на всички форми, които се занимават с този газ се вижда, че  предлагащите водородни клетки, има възможност да се стигне до близо 50%  увеличаване на пробега на един автомобил, съответно цените също се променят.

Както казва Санг Нам Ким, "Водата е електролизирана и се превръща в комбинираните газове на водород и кислород. Пропорциите на сместа са две към едно водород и кислород. С други думи, две водни молекули се разпадат и се получава смес от две молекули водород и една молекула кислород. Това се нарича Газът на Браун."

Факти за ННО-газа:

1. ННО-газ изгаря на 100%.

2.  Успява да развие  близо  6000 целзиеви градуса.

3.  Гориво-въздушната смес се възпламенява с пъти повече и се  запалва с по-голяма ефективност.

 

Монтирането на подобна клетка в кола, не е лесно. Нужно  е   към мотора и  газът на Браун да се отвежда със вакуум маркуч, който е  за комбиниране с гориво-въздушната смес. При натоварване на  моторът повече е  възможно да  възникне дисбаланс в гориво-въздушната смес. Проблемът се оправя бързо като се  изключва за кратко на водородната клетка. ННО технологията се развива постоянно. Вие какво сте изправи за вашият двигател?

 

 

Друг проблем е, че колата се нуждае от достатъчно електричество (80 - 120 А), за необходимия синтез на ННО-газ. Тя действително генерира ток, но и много „дърпа” от динамото и товари допълнително мотора. По принцип клетки, които ползват над 50 А могат бързо да изтощят акумулатора. (Мнозина дори ги наричат „бълбукатори”!) Очевидно при поставянето на подобна екстра към колата е добре да се мисли и доколко е възможно да се поддържа от системата сериозната консумация на ток. Мнозина се оплакват и от замръзване на водородната клетка при температури -8 градуса и по-ниски.

Очевидно макар и иновативен, генераторът на ННО-газ все още не е напълно ефективен, което пък ни припомня мъдростта за безплатния обяд.

Водородно-кислородна горивна клетка с протоннообменна мембрана

В прототипа на водородно-кислородната горивна клетка с протоннообменна мембрана (ПОМГК; Polymer electrolyte membrane fuel cell, PEMFC) полимерна мембрана, пропускаща протони, разделя анодната и катодната страна. От двете ѝ страни има по един проводящ електрод, покрит с катализатор от платина и отделен от мембраната с карбонова (въглеродна) хартия. На анодната страна водородът дифундира до анодния катализатор и се дисоциира на протони и електрони. Протоните преминават през мембраната към катода, но електроните са принудени да преминат по външна електрическа верига (доставяйки енергия), тъй като мембраната пропуска само положителни йони.

На катализатора на катода молекулите кислород реагират с електроните (които са пропътували по външната верига) и протоните (дифундиралите през мембраната), за да образуват вода, при което се отделя топлина. В този пример единственият отпадъчен продукт е водна пара, т. е. вода.